Wanted

Това момче не се шегува (въпреки че шегите и веселието са в кръвта му). Месец и половина преди да навърши 24 години, Новак Джокович вече има 24 победи през 2011 година (общо 26 поредни). И нито една загуба! Сръбският тенисист е номер 2 в световната ранглиста, но от началото на сезона е категоричният номер 1 на твърда настилка (хард). Нищо чудно организаторите на турнира в Монте Карло - следващия турнир, в който сърбинът е записан за участие, да разлепят навсякъде плакати с лика на Джокович и надпис "Wanted" (в пр. от англ. буквално "искан", в случая "търси се" - б.а.), и да осигурят специална награда за човека, който сложи край на серията на сърбина. Новак може и да не е заплаха за обществото, но е на път да разбие двуполюсния модел в мъжкия тенис и в момента изглежда като съвсем реален и определено най-опасният претендент за лидерската позиция на Рафаел Надал в световната ранглиста.



Една победа е нужна на Джокович, за да изравни постижението на легендата Иван Лендъл от 1986 година, когато състезаващият се тогава за бивша Чехословакия тенисист започна сезона с 25 поредни спечелени мача. С представянето си от началото на сезона Новак се нареди и до други три величия в мъжкия тенис - американците Пийт Сампрас и Андре Агаси, и швейцареца Роджър Федерер. Всички те са печелили в един сезон Откритото първенство на Австралия плюс турнирите от серията "Мастърс" в Индиън Уелс и Маями. Само по себе си това постижение е впечатляващо, но още по-впечатляващ е начинът, по който Джокович спечели тези три ценни трофея плюс този в Дубай, разбира се.



По пътя към всяка една от четирите си титли от началото на годината Новак Джокович срещаше/побеждаваше Федерер или Надал, а в Индиън Уелс ги срази и двамата последователно. От началато на 2011 година Ноле победи три пъти Федерер (веднъж на финал и два пъти на полуфинал) и два пъти Надал - и в двата случая на финал. В трите си срещи с Роджър, Новак даде на швейцареца общо един-единствен сет. Тук трябва да припомним, че преди началото на сезона Федерер имаше 3 поредни победи срещу Джокович, като последната не бе чак толкова далеч във времето от "Аустрелиън Оупън" - на полуфиналите на финалния турнир на ATP в Лондон през ноември. Всичко това е ясен знак, че в успехите на Джокович тази година няма и грам случайност. Нека не забравяме и това, че на финала на "Аустрелиън Оупън" сърбинът помете с 3:0 Анди Мъри - още един много силен тенисист, макар и в неговата визитка все още да липсват големите успехи.



Има и още нещо, което не бива да пропускаме, когато анализираме успехите на Джокович. В много от своите мачове от началото на годината той буквално смазва съперниците си, като се развихри истински след "Аустрелиън Оупън" и Дубай. Сърбинът не само че не губи мачове, но много трудно губи сетове и даже геймове. Звучи донякъде шокиращо, но единственият сет, който Ноле загуби в Мелбърн бе срещу... хърватина Иван Додиг. В първите си три мача в Индиън Уелс сърбинът спечели първите сетове срещу противниците си на нула. Вижте само за какви резултати говорим: 6:0, 6:4; 6:0, 6:1; 6:0, 6:1. А за полуфинала с Федерер, Джокович загря с 6:2, 6:4 срещу Ришар Гаске. В Маями картината бе същата - първи мач 6:0, 6:1, втори мач 6:2, 6:0, трети мач 6:3, 6:2, четвъртфинал 6:4, 6:2, а на полуфинала 6:3, 6:1 срещу американеца Марди Фиш, който тъкмо бе отстранил бързо възвръщащия си позиции в ранглистата Хуан Мартин Дел Потро. Колкото и да звучи изтъркано, през първите три месеца на 2011 година Новак Джокович наистина е като машина и добре, че е Рафа Надал да ни напомни на финала в Маями, че сърбинът в крайна сметка е от плът и кръв.



Разбира се, би могло да се каже, че суперподемът на Джокович съвпадна със спад във формата на другите топиграчи след "Аустрелиън Оупън" - най-вече Федерер и Мъри. Федерер е видимо далеч от най-добрата си форма в момента и това ясно си пролича при 15-ата му загуба от Надал на полуфиналите в Маями. На Мъри май изобщо не му се играе след тежко загубения финал в Мелбърн, а Робин Сьодерлинг бе измъчван от здравословни проблеми по време на мартенските "Мастърс"-и. Неудобният донякъде за Джокович Анди Родик и Николай Давиденко пък от доста време не се намират в най-доброто си състояние и това се отразява в класирането им в ранглистата. Всичко това обаче не отнема по никакъв начин от стойността на постижението на сърбина. През март 2010 година и Федерер, и Надал, и Мъри бяха в по-лоша форма, в сравнение с март 2011, а опитващият се в момента да се върне на висините от 2009 година Хуан Мартин Дел Потро изобщо не се състезаваше заради контузията на китката. Единствените загуби на Федерер през сезона досега са от Джокович и Надал - срещу другите играчи той нямаше кой знае какви проблеми, а към представянето на Надал в Маями не можем да имаме претенции - то определено бе по-убедително от играта му в Индиън Уелс. Миналата година първите големи четири турнири за годината ("Аустрелиън Оупън", Дубай, Индиън Уелс и Маями) бяха спечелени от четирима различни тенисисти. Сега шампионът във всички тях е само един.



Истината е, че успехите си Джокович дължи преди всичко на себе си, а не на някакви външни обстоятелства. Той няма от кого да се страхува на хард в момента и се превръща във все по-завършен играч, а именно това го прави съвсем реален претендент за първото място в световната ранглиста в следващите месеци (тъй като в сезона на червено, а и след това, Надал има да защитава доста точки) и години. Талантът на Ноле бе очевиден още в тийнейджърските му години, но от началото на 2011 година сърбинът е и неочаквано постоянен. За 24 мача Новак е загубил някакви си 6 сета, победите му срещу Федерер започват да стават подозрително чести, а Надал може да си отдъхне, че следващият му сблъсък със сърбина почти сигурно ще е на клей - любимата настилка на Рафа.



Постоянството на Джокович е пряко свързано и с това, че може би за първи път, откакто се появи на голямата сцена, сърбинът изглежда зрял и наистина готов за големи подвизи. За разлика от 2008 година, когато все още бе твърде млад, сега Джокович затвърди титлата си на "Аустрелиън Оупън" по повече от безапелационен начин. Сега вече Новак изглежда не просто като тенисист, способен да печели титли от "Големия шлем", а като играч с реални претенции и качества да бъде следващият номер 1 на планетата. И под "качества" тук нямаме предвид само неоспоримите му технически умения - отлична защита, чудесен бекхенд с две ръце, солиден форхенд, все по-добра игра на мрежата и все по-добър сервис, стабилност в дългите разигравания... Защото на финала в Маями Джокович надви един от най-силните характери в историята на тениса не с друго, а с по-силна воля. Мачът се игра под жаркото слънце на Флорида и продължи почти 3 часа и половина, но Джокович издържа, което показва, че вече е много по-издръжлив физически. В същото време, той изглежда и много по-силен психически - любопитен факт от статистиката на двубоя му с Надал в Маями е, че испанецът допусна нехарактерните за него 6 двойни грешки (последната в изключително неподходящ момент в тайбрека), а Джокович не направи нито една.



Естествено, невероятната серия на Джокович все някога ще свърши и е много възможно това да се случи още на турнира в Монте Карло, който от векове е непревземаема крепост на Надал. Но ако някой си мисли, че Ноле ще бъде лесна плячка на клей, нека си припомни играта на сърбина на турнирите от серията "Мастърс" на червено през 2009 година и най-вече епичната му битка с Надал на полуфиналите в Мадрид. Бъдете сигурни, че щом Джокович занесе трофеите вкъщи и ги подреди във витрината, ръцете му ще са свободни и ще посегнат към короната на Рафа.